Mеждународна организация по миграция

Историята на Таедад

Таедад е израснала в скромно семейство язиди, където отговорността ца цялото семейство е падала върху баща ѝ, който е бил в армията. По тази причина, заради лошото финансово състояние на семейството, Таедад е била омъжена на млада възраст за мъж, които е бил 20 години по-възрастен от нея. Бракът е продължил само 6 години, тъй като съпругът на Таедад е починал, остявайки сама майка с три деца да се сблъска за първи път с тежката реалност на живота.

Животът с три малки деца и никакъв източник на финансови средства е бил труден отначало. Било е жизненоважно Таедад бързо да намери работа, за да издържа себе си и децата си. Чичо ѝ помогнал да намери работа в политическа партия, което ѝ позволило да си стъпи на краката и да успява да покрие дневните нужди на семейството си, така че да водят щастлив живот. Но появата на Ислямска държава през 2014 г. и последвалите кланета на язиди я принудили да постави безопасността на децата си на първо място и тя напуснала страната. Избрала е България за своята дестинация, където са престояли повече от година и са преодолели много препятствия. Животът на семейството на Таедад в България не е бил по-добър от живота ѝ в нейната страна, защото е трябвало да преодолее много трудности, и от институциите, и от обществото.

Най-накрая тя решила да се завърне вкъщи, след като разбраба за програмата за доброволно връщане и реинтеграция, която МОМ изпълнява. Таедад и една от дъщерите ѝ бяха добри кандидати за реинтеграционна помощ, която щеше да бъде използвана за къщни покупки след завръщането им. Таедад реши да използва помощта, за да закупи някои основни материали, с които да приключи строежа на къщата, който е започнала преди тръгването към България. Реинтеграционната помощ беше единствената им надежда и единственото нещо, което ги е накарало да се почувстват добре след завръщането им вкъщи, защото им е дала възможността да довършат къщата и да имат място, където да живеят в мир.

Таедад е отново на работа в политическата партия и се надява на скорошно повишение. „Въпреки че заплатата не е добра, аз харесвам работата си и ще работя усърдно, за да бъда повишена, защото съм човек с опит в тази сфера“, каза тя. „Реинтеграционната помощ, която получихме ни помогна да започнем отново живота си тук, да живеем в мир и изпълнени с надежда“, добави тя. В този смисъл, психологически Таедад бе спокойна и помощта, която получи, ѝ помогна да се фокусира повече върху кариерата си, за да може да бъде независима майка на децата си. Една от дъщерите ѝ се върна в училище, планирайки да завърши последните две години от гимназията, за да може да се запише в университет.

Семейството на Таедад изказа благодарността си към реинтеграционната помощ, предложена от МОМ, когато бяха посетени от екип на МО година по-късно, за да бъде проверен начинът им на живот. Помощта им бе помогнала да уседнат и да водят щастлив живот, премахвайки малка част от трудностите по пътя им. Общо казано, техният живот бе по-добър специално заради помощта на МОМ.