Mеждународна организация по миграция

Белкис пристига в България през 1985 г. като учител и надзираел на група от двадесет осиротели деца, които тя все още нарича "моите деца". Сега тя работи доброволно като преводач и медиатор в Българския червен кръст и МОМ и помага на мигранти и бежанци по какъвто начин може.

"Около времето, когато напуснах Афганистан, нивото на сигурността в държавата вече беше започнало да спада. Поради влошаващата се ситуация, децата, с които работех - шестнадесет момчета и четири момичета на възраст между седем и девет години, бяха изпратени в България чрез правителствена програма, за да продължат обучението си там и аз отидох с тях като техен надзирател. Те бяха много добри, учеха сериозно и всичките намериха пътя си в България.

Сега всички те имат кариери, къщи, коли и са женени със собствени деца. Никога не съм съжалявала за решението си да дойда тук с тях. След като "моите дечица" завършиха, нямах възможност да се върна обратно вкъщи, заради гражданската война там. Започнах работа като доброволец за Българския червен кръст и все още помагам на различни неправителствени организации като доброволец.

За чужденците интеграционният процес е много важен. Те трябва да научат и да разберат културата и езика. Щастлива съм, че им помагам в този процес. Вече чувствам България като мой дом. Чувствам се добре, защото понавам хората, ние си взаимодействаме по същия начин, и се поздравявам и си говоря със съседите ми всеки ден. Домът на човек не е само земята, водата, небето, но също така и семейството, приятелите, идеите и моралът."