Mеждународна организация по миграция

"Преместих се от Тунис в София като част от студентска програма за обмен между университетите на двете страни. Междувременно се запознах с бъдещата ми жена, оженихме се и създадохме семейство. Така реших да се  заселя в България.

От Тунис най-много ми липсват традиционните ястия, които не могат да бъдат намерени тук. Също така ми липсва морето. България има брегова линия на Черно море, но аз живея в София, което е далече от там. В Тунис живеех точно до брега. Но тук съм добре и съм щастлив. Чувствам се като у дома си.

За мен домът е там, където мога да бъда с децата и семейството ми. Затова чувствам България като дом. Културите ни не са много различни. България се намира на границата между Севера и Юга, какъвто е случаят и на Тунис. Разбира се, тъй като езиците са различни, имаше забавни моменти. Например, в един от първите ми дни тук видях търговски знак, на който на латиница пишеше "restaurant". Но до него имаше знак, на който пишеше нещо като "pectopaht", чието значение на английски не знаех. Аз търсех ресторант, но навсякъде имаше само "pectopaht". Чак по-късно, когато учех български, разбрах, че това е същата дума, написана на кирилица. 

Професията ми е зидарство - всичко, което е свързано с преработването на камък, чак до самата търговия на продуктите. Реновацията на чешмата срещу Централните Хали, която е национално културно съкровище, е един от проектите, който бе спонсориран от компанията, за която работя. Ние реновирахме част от чешмата и имената на всичките спонсори са гравирани върху нея. Горд съм да кажа, че участвах в реновирането на един от националните паметници на България."